Думите на баба Илийца, отправени към калугерa: "Нали сме христиени", не внушават:

В първия момент, когато среща бунтовника, баба Илийца изпитва:

Въздействието на фразата "Да направя това добро....клетнику!" не се дължи на:

Сред мотивите на баба Илийца да помогне на четника не е:

Прочетете природното описание, въвеждащо в трета част:

"Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир. Клисурата на Искъра мълчеше плахо под тъмното небе; реката монотонно и жаловито шумеше в дола и се губеше с глух тътен в завоя между високо надвесени скали. Насреща се тъмнееха канаристите стени "Бабините плазове"; те стояха мрачни и намусени със своите невидими сега черни дупки и самостойни обелиски, със задрямалите орли на върховете им. Спеше и манастирът, глух и пустинен"

и посочете изразното средство, което има най-голямо значение за въздействието:

Как не може да бъде продължено твърдението "Калугерът Евтимий...

Възвишената оценка, която баба Илийца заслужава от момъка: "своя майка, свой спасител, свое провидение", се основава на:

Пейзажното въведение в шеста част няма за цел:

Според баба Илийца болното внуче оздравява заради: